“След "О, спомняте ли си, госпожо?" и "Ох, спомняте ли си, госпожо, годината на Идиота?", с тежки стъпки идва "О, спомняте ли си, Бай Хой".

Подобна книга е осъдена на популярност. Тя продължава серията "О, спомняте ли си...". Първоначалният рефлекс на човек при отварянето на тази книга е да се смее. Много бързо обаче този смях става горчив и накрая изобщо не ти е смешно... а остава едно такова усещане за прекрасната възможност на всяко нещо – и най-сериозното, и най-трагичното, и най-тъжното – да му намериш цаката и да го видиш и от смешната страна. И това е най-голямото умение в България, където всички гледат на всичко мноого сериозно.

Един разговор на карикатурата с фотографията плюс един трети елемент – текстовете на Иво Балев, които затварят цялата картина като рамка.”